Начало / Дискусии / Entrepreneurial Films / Бобълът с шапка (филм, 2023)

Бобълът с шапка (филм, 2023)

Марта 17, 2024 (8 месеца назад)

​"The Beanie Bubble," излязъл на Apple TV+ през 2023 г., разказва историята на Тай Уорнър, основателя на компания, произвеждаща плюшени играчки, и неговите връзки с жените, които станаха неотделима част от неговия успех. Играчките бяха популярни през 1990-те години, събирани от ентусиасти и препродавани, но лудостта в крайна сметка избледня.

Вдъхновен от книгата на Зак Бисонет "The Great Beanie Baby Bubble" от 2015 г., филмът разкрива историята на Тай Уорнър, който се съюзява с Роби, недоволен служител в магазин, за да започнат бизнес за производство на плюшени играчки. Десет години по-късно успешната им компания, скромно наречена "Тай", пуска линията Beanie Babies, правейки Уорнър милиардер, но и петносващ му характера.

Подобно на Тай Уорнър, който разделя плюшените котенца ("Не съм психопат, това е за бизнес," пояснява на съседа си), сценаристите разглеждат успешни истории от младостта си с носталгия, както се вижда в последните филми като "Tetris", "Air: The Big Jump" и "Who Killed BlackBerry". "The Beanie Bubble" се фокусира върху бизнес феномена от късните 1990-те години – колективната опсесия с малки плюшени играчки, пълни с пластмасови топчета. Beanie Babies, подпомогнати от разпространението на интернет, станаха обекти на компулсивно събиране и спекулации за няколко години.

Филмът, режисиран от непо бебе Кристин Гор, дъщеря на бившия вицепрезидент на САЩ Албърт Гор, и съпругът й Деймън Кулаш, лидер на рок бандата OK Go, известна със своите вирусни музикални клипове с нисък бюджет, представя историята на Уорнър чрез трите жени, които той е лошил. Първата е Роби, неговият бизнес партньор. Втората е Шийла, самотна майка на две дъщери, която за кратко се запознава с Уорнър, като дъщерите й, предполагаемо, му помагат да създаде Beanie Babies. Накрая, Мая, която започва да работи в Ty Inc. на 17 години и бързо става маркетинг гуру, манипулирайки новородения интернет.

Тези три сюжетни линии се развиват едновременно, пресичайки се по-близо към края, като действието постоянно скача между 1980-те и различни етапи на 1990-те години – което прави трудно да се проследи къде се намира повествованието. Все пак, истинският проблем е, че не е много зашеметяващ. Нито една от женските истории не се развива в пълноценни драми (Уорнър или не насърчава някого, се дистанцира или изневерява на някого), но този парад на оплаквания не успява да предизвика много емоции. Характерът на Уорнър остава предимно загадъчен, тъй като го виждаме само през очите на героините, а филмът намеква за детски травми и комплекси, без да ги изследва дълбоко. Следователно Уорнър изглежда като две различни личности, които никога не се пресичат, изобразени несъгласувано от сцена на сцена.

Филмът липсва визуалната изобретателност, демонстрирана от Кулаш, създателят на музикални видеоклипове, и оригиналността, която бихте очаквали от Гор, автор на няколко романа. Вместо това "The Beanie Bubble" се базира тежко на жанровите клишета. Единственото му спасение може би е носталгичният чар, като героите си обясняват eBay един на друг, а Бил Клинтън от време на време се появява на заден план, като началник на бащата на главния герой режисьор. Хайпът около плюшените играчки е до известна степен завладяващ и поучителен, но основното поука е, че дори добра история нищо не значи без способността да се разкаже интересно.